Петър БЕЛЕВ: Persona

Думата "персона" произхожда от латинския глагол „personare“ * и в античността служи за название на театрална маска. Терминът еволюира и днес определя един от архетипите в психологията на Юнг* : идеалния аспект на личността, който ние представяме на външния свят.

Проект PERSONA поставя под въпрос илюзията на изображението, спрямо реалността на живия човек. Етимологията на думата „imago“ (лат.) се свързва с погребалните восъчни маски на античен Рим. Метод за съхранение на облика отвъд тленността. Мумифицирането в древен Египет е фундаментален момент за изкуството, според кинокритика Андре Базен*. Той посочва основната функция на статуята - да бъде спасено съществото, посредством неговото изображение в противовес с потока на времето. По този начин е запаметена информацията, но на нов носител. Изкуството представлява резервно копие на оригиналното тяло.

Творбите от изложбата изобразяват една анонимна, непозната за авторите личност. Тя няма конкретни заслуги, но нейният образ по абсурден път се превръща в монумент, няма самоличност, но заживява нов живот чрез своите уголемени репродукции. Те приемат формата на гигантски маски.

Силвия Митовска и Петър Белев създават изображения, които заменят първоначалния човешки образ като нов модел. Преувеличената форма на симулацията чрез едно подобрено копие подменя оригинала, (както би го определил Бодрияр*). Персоната не е една, а се представя като серия от усъвършенствани модели. Аналогично маската, която носим в обществото се адаптира, като хамелеон и се променя многократно според ситуацията и контекста, отразявайки цветовете на своята среда.

Проект PERSONA изследва повече материалния носител на ‘‘резервното копие‘‘, отколкото информацията, която то доставя за оригиналния модел. Изложбата представлява целенасочено репродуциране на различни носители. Употребени са разнообразни “медии”, материали и текстури (метал, дърво, керамика и др.), всеки със своите свойства, цвят, взаимодействие със светлината, усещане на допир. По този начин фокусът е изместен изцяло върху визуалното въздействие на изкуството, а подходът към всеки отделен материал измества скулптурите в автономна посока.

Текстът към изложбата е от Петър Белев (декември 2019)

* Personare; per-sonare (лат.) – озвучава

„Психологията на К. Г. Юнг“ , Й. Якоби, 1959
“Qu’est-ce que le Cinéma?” ; гл.1 „Онтология на фотографския образ“, Андре Базен, 1958
„Симулация и симулакрум“, Жан Бодрияр, 1983